Поставянето на дентални импланти е хирургическа процедура, която се използва за заместване на загубените зъби чрез поставяне на имплантати в алвеоларната кост. Тези импланти се използват като опори на различни конструкции като коронки, мостове или протези, които заместват единични или множество загубени зъби.
Основни аспекти на процедурата по поставяне на дентални импланти:
- Консултация и планиране: Преди процедурата, пациентът се консултира със зъболекар или орален хирург, който извършва оценка на устната кухина, рентгенови снимки, CBCT и други изследвания, за да се определи подходящият план за лечение. Тук се определят броят на имплантите и се обсъждат очакваните и реалните резултати от процедурата.
- Хирургическа процедура за поставяне на импланти: Процедурата се извършва обикновено под местна анестезия, макар и да може да се използва обща анестезия при по-сложни случаи. След като анестезията е приложена, хирургът прави малък разрез във венеца, за да види повърхността на костта, където с помощта на специални калибрирани фрези прави остеотомия (прерязване на костта). След като е оформена остеотомията имплантът се изважда от стерилната му опаковка и бавно се завива в костта, където се оставя за период от време (3-6 месеца), за да се позволи на импланта да се интегрира в костта, процес наречен остеоинтеграция. Хирургичната процедура завършва със зашиване на венеца.
- Разкриване на имплант: Това е втората хирургична фаза, където оперативната интервенция е минимална и се състои в разкриване на имплата и поставянето на гингивоформер, който има за цел да оформи венеца около импланта. Манипулацията се провежда под местна упойка. Към финалния протетичен етап и протезирането върху импланта може да се премине след около 10-14 дни.
- Протетичен етап – протезиране върху имплант: През този етап се взима отпечатък на съзъбието на пациента и се изготвят протетични конструкции (коронка, мост, снемаема протеза) от материал според желанието на пациента (металокерамика или цирконий).
- Рехабилитация и следоперативни грижи: След процедурата по поставяне на дентален имплант пациентът може да изпита лек дискомфорт и оток, който обикновено може да бъде управляван с аналгетици. Важно е пациентът да спазва инструкциите за грижа след операцията, включително правилната орална хигиена и избягването на тютюнопушене, храна и напитки, които биха могли да нарушат процеса на зарастване на мекотъканните рани.
Методите за поставяне на дентални импланти:
- Метод на открито имплантиране: При този метод имплантът и абатмънтът се поставят едновременно в една процедура.
- Метод на покрито имплантиране: Този метод включва поставяне на импланта в първоначална процедура, следвана от втора хирургична процедура за разкриването му.
- Метод на имедиатно /непосредствено/ имплантиране: Веднага след изваждане на зъбите се поставят зъбните импланти, като това се случва най-често в едно посещение.
- Латерален синус лифт: Този метод се използва, когато имплантите трябва да бъдат поставени в задните сегменти на горната челюст, където може да има недостатъчен обем кост за поставянето им. Синус лифт хирургията представлява повдигане на синусната мембрана и попълване на освободеното пространството с костен заместител.
- Дигитално направлявана имплантация с хирургичен водач: Иновативна технология, която позволява клинични и лабораторни дании да се дигиталират и синхронизират. Чрез специален софтуер се планира точната позиция (наклон и разположение) и необходимата дължина и диаметър на имплантите според анатомичните особености на пациента. Информацията се заключва в хирургичен водач, който се изработва на 3D принтер.
Всеки от тези методи има своите предимства и недостатъци, които трябва да бъдат обсъдени с пациента от зъболекаря или оралния хирург, за да се определи най-подходящият метод за конкретния случай.
