Ринопластиката или реконструкцията на носа е хирургическа процедура, която се извършва с цел подобряване на външния вид на носа. Тази процедура може да включва корекция на формата, размера или профила на носа (естетична ринопластика), както и корекция на вътрешните структури с цел подобряване на дишането (функционална ринопластика, наричана още „септопластика“).
Основни аспекти на ринопластиката:
- Консултация: Пациентът се консултира с пластичен хирург, който оценява неговите или нейните желания и цели, както и медицинската история и физическото състояние. В този момент се обсъждат различните възможности и очакванията на пациента относно резултата от операцията.
- Планиране на процедурата: След консултацията пациентът и хирургът взимат решение относно най-подходящия метод за него или нея. Това включва обсъждане на желанията за промяна във формата, размера или профила на носа, както и възможностите за корекция на вътрешните структури, ако е необходимо.
- Хирургическа процедура: Процедурата се извършва под обща анестезия чрез разрези по преградата между двете ноздри или вътре в ноздрите. Операцията може да бъде цялостна или частична. Цялостната ринопластика включва коригирането на изкривената носна преграда, върха, гърба и костите на носа, като при нужда могат да се коригират и ноздрите. Частичната ринопластика може да включва всеки отделен анатомичен елемент на носа.
- Рехабилитация: След операцията пациентът може да има оток, синини и дискомфорт в областта на носа, които обикновено отминават за няколко дни до седмици. Хирургът предписва лекарства за облекчаване на симптомите и дава указания за грижа след операцията, включително избягване на физически усилия.
- Следоперативно наблюдение: Пациентът се подлага на редовни прегледи и следоперативни консултации с хирурга, който се уверява, че всичко протича според очакванията и няма компликации. Пълното възстановяване след ринопластика може да отнеме до 1 година.
Методите за ринопластика:
- Отворена ринопластика (Open Rhinoplasty): При този метод се правят малки разрези на кожата в областта на преградата между двете ноздри (колумелата). Кожата се издърпва нагоре, като по този начин се осигурява на хирурга по-добър достъп до структурите на носа, което може да бъде по-подходящо при сложни корекции.
- Затворена ринопластика (Closed Rhinoplasty): При този метод прорезите се правят вътре в ноздрите без да се правят разрези по колумелата (преградата между двете ноздри). Този подход обикновено се използва при по-малки корекции и има по-малко видими следи от операцията.
- Функционална ринопластика (Functional Rhinoplasty): Този тип ринопластика се извършва с цел подобряване на дишането чрез корекция на вътрешните структури на носа, като се разширяват ноздрите или се коригират деформации на вътрешния носен септум.
- Ревизионна ринопластика (Revision Rhinoplasty): Това е процедура за корекция на носа, която се прилага след предишна ринопластика. Често целта на интервенцията е коригиране на проблеми или недостатъци, които не са били успешно решени при първата операция.
Всеки от тези методи има своите предимства и недостатъци, които трябва да бъдат обсъдени и оценени от пациента и пластичния хирург преди вземането на решение за конкретния случай.
